Тя е много малка, крехка, но е жена.А той- хищник, чакащ следващата си жертва.Дяволът срещна ги.Тя- красива, излята и неопитна се влюби, докато лъвът любопитно и стремглаво оглеждаше всяка част от тялото и.Погледът му изпращаше сигнали и то не какви, погледът му не беше пренебрежителен, не.... беше изпълнен с желание да усети това крехко тяло, да вкуси и от този плод, който не беше нараняван още, перфектен.Онази, малката- тя знаеше какво я очаква.Толкова жени преди нея, толкова много сълзи проляти от болка от раните,които свирепият красавец им беше причинил.Не беше убил нито една, беше ги ранил,беше оставил белег и спомен за него  за цял живот- цял живот пълен с угризение и самосъжаление.
        Ръцете и трепнаха, както и сърцето.Шшш...не показвай страха си! Той ще го усети, не се поддавай. Тя- онази неопитната се усмихна и двамата заминаха.Беше решена да даде урок...бяха подценили невинното агънце.На следващата вечер лъвът пак посегна, искаше си порцията.Беше си взел толкова, колкото му беше нужно за вечерта.Сега искаше да я довърши.Но тя - онази нежната, целуна яростно загорелите му устни, по които още се усещаше нейната плът, нейната кръв, усмихна се и си замина.Тя беше разбрала какво търси той и се възполсзва.Тя беше обърнала оръжието му срещу него."Наивното" агънце и " непобедимият" лъв. Сега той не усещаше само дълбоките рани по гърба си, той се почувства използван.Почувства се употребен както всички жени, които бяха минали през леговището му, които се бяха изкушили да опитат от забранения плод.Е,ловецо... тази вечер единственото,което ще вкусиш е кръвта от собствените ти рани в опита, да спреш болката им.


      И така лъвът се влюби в агънцето..какъв мазохистичен лъв и какво наивно агънце...

Все пак и лъвовете имат сърца, нали?
Хареса ми написаното,много.Много!